Kатарзис
Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.
Студено е, но ангели летят,
на себе си вините ни поели,
в сребро засипват грешния ни свят,
за да изкупят смърти и раздели.
Жестоко време, утре и преди,
утъпкали са гробищни пътеки
но в яслите Исус ще се роди,
снежинките са ангелите леки,
които носят тихо нощ и ден,
предчувствие за стих и полъх нежен...
Проплаква този свят новороден,
катарзисът е тук. И неизбежен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
