12.12.2021 г., 10:51 ч.  

Kатарзис 

  Поезия » Философска
638 3 10

Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.

 

Студено е, но ангели летят,
на себе си вините ни поели,
в сребро засипват  грешния ни свят,
за да изкупят смърти и раздели.


Жестоко време, утре и преди,
утъпкали са гробищни пътеки
но в яслите Исус ще се роди,
снежинките са ангелите леки,

 

които носят тихо нощ и ден,
предчувствие за стих и полъх нежен...
Проплаква този свят новороден,
катарзисът е тук. И неизбежен...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??