10 nov 2008, 9:36

Катастрофа

  Poesía » Otra
874 0 8
В насрещното се вряза. И това
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.

Близките, объркани съвсем,
проклинаха за всичко обществото,
без здрава мисъл, за един гамен,
с действия проклинащ сам живота.

Пореден слалом в пътя към смъртта.
В този ден пресече се финала.
Не е виновна бързата кола...
Виновникът натискал е педала.

Въпреки пролетите сълзи,
водачът сам потърсил свойта гибел.
Не се купува белег със пари,
той ненадейно във живота идва.

Пръстта промива даже грешна кръв,
но спомените болка са в сърцата.
По пътищата никой не е пръв...
Никой не надбягва своя вятър!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и...,за съжаление-реално!!
  • много тъжно!!!
  • Колко страшна истина си пресъздал в рими, Вал! Силен и актуален стих. Изживяла съм го... Салава Богу, не до летален финал, но въпреки това е страшно, когато се надбягваме със "Своя вятър"! Комплименти!
  • Поздрави за тежкия но много истински стих! Поклон!
  • По пътищата никой не е пръв...
    Никой не надбягва своя вятър! Поклон!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...