10.11.2008 г., 9:36 ч.

Катастрофа 

  Поезия » Друга
734 0 8
В насрещното се вряза. И това
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.

Близките, объркани съвсем,
проклинаха за всичко обществото,
без здрава мисъл, за един гамен,
с действия проклинащ сам живота.

Пореден слалом в пътя към смъртта.
В този ден пресече се финала.
Не е виновна бързата кола...
Виновникът натискал е педала.

Въпреки пролетите сълзи,
водачът сам потърсил свойта гибел.
Не се купува белег със пари,
той ненадейно във живота идва.

Пръстта промива даже грешна кръв,
но спомените болка са в сърцата.
По пътищата никой не е пръв...
Никой не надбягва своя вятър!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??