Катастрофа
бе спирка за живота му, последна.
Откъснат крак, разцепена глава...
В статистиката - жертвата поредна.
Близките, объркани съвсем,
проклинаха за всичко обществото,
без здрава мисъл, за един гамен,
с действия проклинащ сам живота.
Пореден слалом в пътя към смъртта.
В този ден пресече се финала.
Не е виновна бързата кола...
Виновникът натискал е педала.
Въпреки пролетите сълзи,
водачът сам потърсил свойта гибел.
Не се купува белег със пари,
той ненадейно във живота идва.
Пръстта промива даже грешна кръв,
но спомените болка са в сърцата.
По пътищата никой не е пръв...
Никой не надбягва своя вятър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени