AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
21 oct 2016, 22:12  

Катедралите на мисълта 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica
430 1 2

Сред високи катедрали навред минавам,
за миг долавям зад себе си пеещия ангел.
Когато понечих да го видя пред олтара
всичко обви се в мрачен прах, сияещ.

 

Хипнотичните вибрации от неговия тембър,
впиваха се в плътта от удивление.
Залезът на молещия септември
прибра образа му великолепен.

 

Романс между двамата обречени,
прокрадва се в катедралите на мисълта.
Словата в епиграф са изсечени,
в тандем изгниват под дървото на скръбта.

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радваш ме, Младене.
  • У мен се оформя все по-ясно усещането за езотеричност и сакралност на поетичните ти текстове, Аделайд. Медитирайки върху тях започнах да долавям трансцеденталното заложено в тялото на творбите ти. Имаш цялото ми уважение, че пишеш в неподражаем стил, който много рязко се откроява от стандартите.
Propuestas
: ??:??