AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
21.10.2016 г., 22:12 ч.  

Катедралите на мисълта 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска
426 1 2

Сред високи катедрали навред минавам,
за миг долавям зад себе си пеещия ангел.
Когато понечих да го видя пред олтара
всичко обви се в мрачен прах, сияещ.

 

Хипнотичните вибрации от неговия тембър,
впиваха се в плътта от удивление.
Залезът на молещия септември
прибра образа му великолепен.

 

Романс между двамата обречени,
прокрадва се в катедралите на мисълта.
Словата в епиграф са изсечени,
в тандем изгниват под дървото на скръбта.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радваш ме, Младене.
  • У мен се оформя все по-ясно усещането за езотеричност и сакралност на поетичните ти текстове, Аделайд. Медитирайки върху тях започнах да долавям трансцеденталното заложено в тялото на творбите ти. Имаш цялото ми уважение, че пишеш в неподражаем стил, който много рязко се откроява от стандартите.
Предложения
: ??:??