Катедралите на мисълта

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304

Oct 21, 2016, 10:12 PM 2016-10-25T21:01:53+03:00

Poetry » Love, Landscape, Phylosophy

429 1 2

Сред високи катедрали навред минавам,
за миг долавям зад себе си пеещия ангел.
Когато понечих да го видя пред олтара
всичко обви се в мрачен прах, сияещ.

Хипнотичните вибрации от неговия тембър,
впиваха се в плътта от удивление.
Залезът на молещия септември
прибра образа му великолепен.

Романс между двамата обречени,
прокрадва се в катедралите на мисълта.
Словата в епиграф са изсечени,
в тандем изгниват под дървото на скръбта.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-10-22T18:22:03+03:00

Радваш ме, Младене.
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-22T00:15:53+03:00

У мен се оформя все по-ясно усещането за езотеричност и сакралност на поетичните ти текстове, Аделайд. Медитирайки върху тях започнах да долавям трансцеденталното заложено в тялото на творбите ти. Имаш цялото ми уважение, че пишеш в неподражаем стил, който много рязко се откроява от стандартите.