26 ago 2025, 11:06

Категорично

  Poesía » Civil
277 2 10

И гнус ме е, че дишам въздух общ

със хора, без човешкото във тях.

И отвращава ме злокобната им мощ,

вонята им на престъпления и грях,

следите им изпълнени със слуз,

кръстосващи си с' светлите такива -

 

Да, тези същества ме пълнят с гнус

и ми вонят на сяра, и на тиня!

 

И аз не съм идеален, но поне

не съм предал душата си на мрака,

пред дявола не съм на колене

и дивиденти от злини не чакам!

 

Това е! Казах и със меч отсякох.

Категорично!

И скъсаните дрехи си облякох -

Богатството ми мислите са, а делата казват всичко.

 

18.08.2025.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...