Aug 26, 2025, 11:06 AM

Категорично

  Poetry » Civic
276 2 10

И гнус ме е, че дишам въздух общ

със хора, без човешкото във тях.

И отвращава ме злокобната им мощ,

вонята им на престъпления и грях,

следите им изпълнени със слуз,

кръстосващи си с' светлите такива -

 

Да, тези същества ме пълнят с гнус

и ми вонят на сяра, и на тиня!

 

И аз не съм идеален, но поне

не съм предал душата си на мрака,

пред дявола не съм на колене

и дивиденти от злини не чакам!

 

Това е! Казах и със меч отсякох.

Категорично!

И скъсаните дрехи си облякох -

Богатството ми мислите са, а делата казват всичко.

 

18.08.2025.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...