26.08.2025 г., 11:06

Категорично

275 2 10

И гнус ме е, че дишам въздух общ

със хора, без човешкото във тях.

И отвращава ме злокобната им мощ,

вонята им на престъпления и грях,

следите им изпълнени със слуз,

кръстосващи си с' светлите такива -

 

Да, тези същества ме пълнят с гнус

и ми вонят на сяра, и на тиня!

 

И аз не съм идеален, но поне

не съм предал душата си на мрака,

пред дявола не съм на колене

и дивиденти от злини не чакам!

 

Това е! Казах и със меч отсякох.

Категорично!

И скъсаните дрехи си облякох -

Богатството ми мислите са, а делата казват всичко.

 

18.08.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...