5 mar 2024, 20:31  

Катерене на Родословното дърво

  Poesía
687 4 1

КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

 

Във дни на радост или тиха скръб,

тъй както кротко ходя по земята,

дори да мъкна камъни на гръб,

аз сторвам път на мравчицата свята,

да съм добър – със птици и цветя,

и – тръгна ли по гърбавия хребет,

врабчето някой ден, щом отлетя,

да клъвне доверчиво моя хлебец,

от мама Блага нося тоя нрав,

а тати ме научи другояче! –

когато духне вятър, ставам прав,

да не помисли, че съм треволяче,

и моят родов корен е дълбок,

защото е дълбал във мергел камък,

и – ако справедлив е Господ Бог,

филиз и синовете ми ще хванат! –

денят ще продължи от рода в род,

дори когато няма да ме има,

а мравката ще мъкне цял живот

и моя камък, тежичък за трима! –

щом слънцето търкулне зарево,

не вярвайте, че тръгнал съм нататък!...

 

Катеря се по онова дърво,

което се разлистя в небесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...