5.03.2024 г., 20:31  

Катерене на Родословното дърво

692 4 1

КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

 

Във дни на радост или тиха скръб,

тъй както кротко ходя по земята,

дори да мъкна камъни на гръб,

аз сторвам път на мравчицата свята,

да съм добър – със птици и цветя,

и – тръгна ли по гърбавия хребет,

врабчето някой ден, щом отлетя,

да клъвне доверчиво моя хлебец,

от мама Блага нося тоя нрав,

а тати ме научи другояче! –

когато духне вятър, ставам прав,

да не помисли, че съм треволяче,

и моят родов корен е дълбок,

защото е дълбал във мергел камък,

и – ако справедлив е Господ Бог,

филиз и синовете ми ще хванат! –

денят ще продължи от рода в род,

дори когато няма да ме има,

а мравката ще мъкне цял живот

и моя камък, тежичък за трима! –

щом слънцето търкулне зарево,

не вярвайте, че тръгнал съм нататък!...

 

Катеря се по онова дърво,

което се разлистя в небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...