Mar 5, 2024, 8:31 PM  

Катерене на Родословното дърво

  Poetry
691 4 1

КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

 

Във дни на радост или тиха скръб,

тъй както кротко ходя по земята,

дори да мъкна камъни на гръб,

аз сторвам път на мравчицата свята,

да съм добър – със птици и цветя,

и – тръгна ли по гърбавия хребет,

врабчето някой ден, щом отлетя,

да клъвне доверчиво моя хлебец,

от мама Блага нося тоя нрав,

а тати ме научи другояче! –

когато духне вятър, ставам прав,

да не помисли, че съм треволяче,

и моят родов корен е дълбок,

защото е дълбал във мергел камък,

и – ако справедлив е Господ Бог,

филиз и синовете ми ще хванат! –

денят ще продължи от рода в род,

дори когато няма да ме има,

а мравката ще мъкне цял живот

и моя камък, тежичък за трима! –

щом слънцето търкулне зарево,

не вярвайте, че тръгнал съм нататък!...

 

Катеря се по онова дърво,

което се разлистя в небесата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...