voda (Елица Ангелова)
586 14113
26 nov 2011, 19:51

Катеричка 

  Poesía » Otra
1617 0 21

Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.

Нещо ли отсреща я привлече,
или сетният ù час дойде? –
Хукна изведнъж. Почти пресече.
Но колата не можа да спре...

Дъжд не падна скоро – да измие
малкото петно край тротоара.
Пътят си е път. Летят колите.
А пък грешките се преповтарят...

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и тъжно, и трогателно...
    съпреживях и тук, Елица мила...
    прегръщам те, сърдечно.
  • Таня и Елена, благодаря ви за топлинката!
    Ведри дни за вас!
  • ..............!!!!!
  • Ели! Случва се това! С животни и...хора!
    Много лошо, непоправимо!
    Хубаво е, но като всяка истина, боли!
    Поздрав!
  • И аз се замислих, Фери...
    Привет!
  • Много...нетипично.
    Провокира размисли...
  • Какво му е на заглавието, Смешко?!
    Любопитна съм да чуя предложението ти.

    Благодаря на всички, които прочетоха!
    Спокойна и успешна нова седмица!
  • Поздрав Ели !Харесах!И аз обичам животните !Пиша понякога за тях!
  • еее трогателно,да
  • как можа да го кръстиш така
  • Тъжно и красиво стихотворение! Поздрав!
  • Светъл поздрав за вас, Таня и Женя!
  • Трогна ме...
  • Благодаря за споделените мисли, Влади!
  • Всяка нелепа смърт натъжава...Пък се сетих и за така наречената война по пътищата...Хиляди човешки същества стават жертви на автомобилите...дълбоко послание носи стихът ти, Ели!
  • Трогнахте ме, Приятели!
    Вярвам. Вярвам във вашата искреност.
    Благодаря ви за съпреживяното!
    Хубав неделен ден ви желая!
  • Стана ми мъчно.Сигурно и ти си се натъжила.Излязло е много хубаво стихотворение.
  • !
  • !!!!
  • Ех, да можех да я върна,
    пак отново да е жива, с весели очи.
    Този свят е тъй студен, забързан
    и за миг поднася ни беди.
    ------------------------------------------
    Гледам друга катеричка рунтавелка
    и се радвам, че е жива.
    С весели очички, палава, игрива
    и природата е с нея по-красива.

    Давам й храна с ръката,
    тя я взема, добродушна и засмена.
    И ми става леко на сърцето и душата.
    И разлива в мене радост, топлина.
    ----------------------------------------------
    Хубав и докосващ стих,
    роден от голяма болка
    в едно добро сърце!
    С много любов към животните!
    Поздрави, Ели!
  • Останала е като стих!Поздрав!
Propuestas
: ??:??