Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.
Нещо ли отсреща я привлече,
или сетният ù час дойде? –
Хукна изведнъж. Почти пресече.
Но колата не можа да спре...
Дъжд не падна скоро – да измие
малкото петно край тротоара.
Пътят си е път. Летят колите.
А пък грешките се преповтарят...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up