Бях като зима ледено студена
Като земя разпукана от жажда лятото
Като бодили изсушени с вятъра
Като самотна птица отделила се от ятото
И свита бях кат таралежа на кълбо
С настръхнали игли готова да боде
И цяло сгърченото мое същество
се питаше от туй по-лошо накъде
Сега съм като пролет - вдъхновена
И позволявам пъпките да разцъфтят
И пускам аромат свободно-освежена
да завладее всеки що стои на кръстопът ...