6 янв. 2009 г., 16:50

Като

1K 0 4
 

Бях като зима ледено студена

Като земя разпукана от жажда лятото

Като бодили изсушени с вятъра

Като самотна птица отделила се от ятото

 

И свита бях кат таралежа на кълбо

С настръхнали игли готова да боде

И цяло сгърченото мое същество

се питаше от туй по-лошо накъде

 

Сега съм като пролет - вдъхновена

И позволявам пъпките да разцъфтят

И пускам аромат свободно-освежена

да завладее всеки що стои на кръстопът

 

Ще бъда като лято - огнено гореща

Ще заразявам с любовта като пожар

И пламъкът й ще изяжда безпощадно

Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар

 

Тогава като златна есен натежала

Ще нося плодове на радост аз чрез благодат

И като с глъка кладенчова напоена

Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • е, добре де -интерпретация важното че съм уловил боята....
  • промяната на времето понякога е трудна...да бъдеш себе си в рисуваните собствени мечти...а Той умее най-прекрасно да рисува...и ще рискуваме ли да Му се доверим ?.... вива оптимизма !!!
    А това урагане , малка редакция ли е??? Това си е чиста интерпретация - твоя(може би не лоша ама си е твоя)... Хубаво си е стихотворението- нейно !
  • Малка редакция, ако приемаш

    Бях зима ледено-студена,
    земя нацепена от лятото,
    от вятър клонка изсушена,
    птица плачеща за ятото!

    Като таралежено кълбо,
    свита и готова да боде
    и цялото ми същество,
    беше тихо:"Накъде?"

    Като пролет вдъхновена
    днеска в свобода цъфтя
    и в Аромат сама пленена
    го нося в твоя кръстопът!

    Ще бъда лято огнегласно,
    в Любовта Му чист пожар
    който ще подпалва бясно
    нарцисизма в всяка твар!

    Тогава в есен натежала,
    ще бъда радост, благодат
    и Извора сама познала
    ще утолявам жажда, глад!

  • Да любовта е живот!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...