6 янв. 2009 г., 16:50

Като

1K 0 4
 

Бях като зима ледено студена

Като земя разпукана от жажда лятото

Като бодили изсушени с вятъра

Като самотна птица отделила се от ятото

 

И свита бях кат таралежа на кълбо

С настръхнали игли готова да боде

И цяло сгърченото мое същество

се питаше от туй по-лошо накъде

 

Сега съм като пролет - вдъхновена

И позволявам пъпките да разцъфтят

И пускам аромат свободно-освежена

да завладее всеки що стои на кръстопът

 

Ще бъда като лято - огнено гореща

Ще заразявам с любовта като пожар

И пламъкът й ще изяжда безпощадно

Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар

 

Тогава като златна есен натежала

Ще нося плодове на радост аз чрез благодат

И като с глъка кладенчова напоена

Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • е, добре де -интерпретация важното че съм уловил боята....
  • промяната на времето понякога е трудна...да бъдеш себе си в рисуваните собствени мечти...а Той умее най-прекрасно да рисува...и ще рискуваме ли да Му се доверим ?.... вива оптимизма !!!
    А това урагане , малка редакция ли е??? Това си е чиста интерпретация - твоя(може би не лоша ама си е твоя)... Хубаво си е стихотворението- нейно !
  • Малка редакция, ако приемаш

    Бях зима ледено-студена,
    земя нацепена от лятото,
    от вятър клонка изсушена,
    птица плачеща за ятото!

    Като таралежено кълбо,
    свита и готова да боде
    и цялото ми същество,
    беше тихо:"Накъде?"

    Като пролет вдъхновена
    днеска в свобода цъфтя
    и в Аромат сама пленена
    го нося в твоя кръстопът!

    Ще бъда лято огнегласно,
    в Любовта Му чист пожар
    който ще подпалва бясно
    нарцисизма в всяка твар!

    Тогава в есен натежала,
    ще бъда радост, благодат
    и Извора сама познала
    ще утолявам жажда, глад!

  • Да любовта е живот!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...