Като
Бях като зима ледено студена
Като земя разпукана от жажда лятото
Като бодили изсушени с вятъра
Като самотна птица отделила се от ятото
И свита бях кат таралежа на кълбо
С настръхнали игли готова да боде
И цяло сгърченото мое същество
се питаше от туй по-лошо накъде
Сега съм като пролет - вдъхновена
И позволявам пъпките да разцъфтят
И пускам аромат свободно-освежена
да завладее всеки що стои на кръстопът
Ще бъда като лято - огнено гореща
Ще заразявам с любовта като пожар
И пламъкът й ще изяжда безпощадно
Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар
Тогава като златна есен натежала
Ще нося плодове на радост аз чрез благодат
И като с глъка кладенчова напоена
Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пет Всички права запазени
важното че съм уловил боята....
