Jan 6, 2009, 4:50 PM

Като

  Poetry » Other
1K 0 4
 

Бях като зима ледено студена

Като земя разпукана от жажда лятото

Като бодили изсушени с вятъра

Като самотна птица отделила се от ятото

 

И свита бях кат таралежа на кълбо

С настръхнали игли готова да боде

И цяло сгърченото мое същество

се питаше от туй по-лошо накъде

 

Сега съм като пролет - вдъхновена

И позволявам пъпките да разцъфтят

И пускам аромат свободно-освежена

да завладее всеки що стои на кръстопът

 

Ще бъда като лято - огнено гореща

Ще заразявам с любовта като пожар

И пламъкът й ще изяжда безпощадно

Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар

 

Тогава като златна есен натежала

Ще нося плодове на радост аз чрез благодат

И като с глъка кладенчова напоена

Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пет All rights reserved.

Comments

Comments

  • е, добре де -интерпретация важното че съм уловил боята....
  • промяната на времето понякога е трудна...да бъдеш себе си в рисуваните собствени мечти...а Той умее най-прекрасно да рисува...и ще рискуваме ли да Му се доверим ?.... вива оптимизма !!!
    А това урагане , малка редакция ли е??? Това си е чиста интерпретация - твоя(може би не лоша ама си е твоя)... Хубаво си е стихотворението- нейно !
  • Малка редакция, ако приемаш

    Бях зима ледено-студена,
    земя нацепена от лятото,
    от вятър клонка изсушена,
    птица плачеща за ятото!

    Като таралежено кълбо,
    свита и готова да боде
    и цялото ми същество,
    беше тихо:"Накъде?"

    Като пролет вдъхновена
    днеска в свобода цъфтя
    и в Аромат сама пленена
    го нося в твоя кръстопът!

    Ще бъда лято огнегласно,
    в Любовта Му чист пожар
    който ще подпалва бясно
    нарцисизма в всяка твар!

    Тогава в есен натежала,
    ще бъда радост, благодат
    и Извора сама познала
    ще утолявам жажда, глад!

  • Да любовта е живот!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...