petra-peace (Пет) petra-peace (Пет)
15
Jan 6, 2009, 4:50 PM

Като

  Poetry » Other
1K 0 4
 

Бях като зима ледено студена

Като земя разпукана от жажда лятото

Като бодили изсушени с вятъра

Като самотна птица отделила се от ятото

 

И свита бях кат таралежа на кълбо

С настръхнали игли готова да боде

И цяло сгърченото мое същество

се питаше от туй по-лошо накъде

 

Сега съм като пролет - вдъхновена

И позволявам пъпките да разцъфтят

И пускам аромат свободно-освежена

да завладее всеки що стои на кръстопът

 

Ще бъда като лято - огнено гореща

Ще заразявам с любовта като пожар

И пламъкът й ще изяжда безпощадно

Зло с нарцисизъм вътре в всяка жива твар

 

Тогава като златна есен натежала

Ще нося плодове на радост аз чрез благодат

И като с глъка кладенчова напоена

Ще утоля аз всяка жажда даже всеки глад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • URAGANNNN (Станимир Тахов)
    URAGANNNN (Станимир Тахов)
    е, добре де -интерпретация важното че съм уловил боята....
  • pureblack (Георги Колев)
    pureblack (Георги Колев)
    промяната на времето понякога е трудна...да бъдеш себе си в рисуваните собствени мечти...а Той умее най-прекрасно да рисува...и ще рискуваме ли да Му се доверим ?.... вива оптимизма !!!
    А това урагане , малка редакция ли е??? Това си е чиста интерпретация - твоя(може би не лоша ама си е твоя)... Хубаво си е стихотворението- нейно !
  • URAGANNNN (Станимир Тахов)
    URAGANNNN (Станимир Тахов)
    Малка редакция, ако приемаш

    Бях зима ледено-студена,
    земя нацепена от лятото,
    от вятър клонка изсушена,
    птица плачеща за ятото!

    Като таралежено кълбо,
    свита и готова да боде
    и цялото ми същество,
    беше тихо:"Накъде?"

    Като пролет вдъхновена
    днеска в свобода цъфтя
    и в Аромат сама пленена
    го нося в твоя кръстопът!

    Ще бъда лято огнегласно,
    в Любовта Му чист пожар
    който ще подпалва бясно
    нарцисизма в всяка твар!

    Тогава в есен натежала,
    ще бъда радост, благодат
    и Извора сама познала
    ще утолявам жажда, глад!

  • лилия1 (Лиляна Тодорова)
    лилия1 (Лиляна Тодорова)
    Да любовта е живот!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0