Като ангелите
Аз зная, че си ти.
Познах те по ръцете.
Познах те по крилете,
по нежния им шум.
Познах те по нозете,
познах те по очите.
Познах те и изгубих
човешкия си ум.
И литнах в небесата
сред облаците бели.
Със птиците открих се
сред чуден синкав рай.
Сред пластове озон
и сребърни дантели
с усмивка глуповата
се реех до безкрай.
Прегръдката ти нежна
свали ме на земята.
Усмихнах се блажено,
със песен на уста.
Не, аз не ти се сърдя
за почвата позната.
Знам, че щом съм с тебе,
аз пак ще полетя!
© Яна Todos los derechos reservados