Dec 2, 2011, 6:06 AM

Като ангелите

  Poetry » Love
938 0 3

Като ангелите

 

 

Аз зная, че си ти.

Познах те по ръцете.

Познах те по крилете,

по нежния им шум.

 

Познах те по нозете,

познах те по очите.

Познах те и изгубих

човешкия си ум.

 

И литнах в небесата

сред облаците бели.

Със птиците открих се

сред чуден синкав рай.

 

Сред пластове озон

и сребърни дантели

с усмивка глуповата

се реех до безкрай.

 

Прегръдката ти нежна

свали ме на земята.

Усмихнах се блажено,

със песен на уста.

 

Не, аз не ти се сърдя

за почвата позната.

Знам, че щом съм с тебе,

аз пак ще полетя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...