2.12.2011 г., 6:06

Като ангелите

937 0 3

Като ангелите

 

 

Аз зная, че си ти.

Познах те по ръцете.

Познах те по крилете,

по нежния им шум.

 

Познах те по нозете,

познах те по очите.

Познах те и изгубих

човешкия си ум.

 

И литнах в небесата

сред облаците бели.

Със птиците открих се

сред чуден синкав рай.

 

Сред пластове озон

и сребърни дантели

с усмивка глуповата

се реех до безкрай.

 

Прегръдката ти нежна

свали ме на земята.

Усмихнах се блажено,

със песен на уста.

 

Не, аз не ти се сърдя

за почвата позната.

Знам, че щом съм с тебе,

аз пак ще полетя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...