2 feb 2017, 14:45

Като бохем 

  Poesía » Otra
311 2 5

Зад мойте думи аз стоя

и задни мисли не кроя.

На мравчицата правя път,

водица нося ѝ във съд.

И цвете нося на ревер,

и кон си яздя в кариер.

От умните си вземам ум,

не вдигам много-много шум.

На умния му ставам гост,

а с простия се правя прост.

На дръпнат някакъв нахал

разбирам неговия хал

и му съчувствам аз докрай,

че няма той да види Рай.

И с усета на тънък чар

в сърцата ставам аз ключар.

Жените дават ключа свой

да влизам в техния покой.

На този и на онзи свят

ще се държа като излят.

Приличам малко на бохем,

но не съвсем, но не съвсем...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??