Като бохем
Зад мойте думи аз стоя
и задни мисли не кроя.
На мравчицата правя път,
водица нося ѝ във съд.
И цвете нося на ревер,
и кон си яздя в кариер.
От умните си вземам ум,
не вдигам много-много шум.
На умния му ставам гост,
а с простия се правя прост.
На дръпнат някакъв нахал
разбирам неговия хал
и му съчувствам аз докрай,
че няма той да види Рай.
И с усета на тънък чар
в сърцата ставам аз ключар.
Жените дават ключа свой
да влизам в техния покой.
На този и на онзи свят
ще се държа като излят.
Приличам малко на бохем,
но не съвсем, но не съвсем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
