Като бохем
Зад мойте думи аз стоя
и задни мисли не кроя.
На мравчицата правя път,
водица нося ѝ във съд.
И цвете нося на ревер,
и кон си яздя в кариер.
От умните си вземам ум,
не вдигам много-много шум.
На умния му ставам гост,
а с простия се правя прост.
На дръпнат някакъв нахал
разбирам неговия хал
и му съчувствам аз докрай,
че няма той да види Рай.
И с усета на тънък чар
в сърцата ставам аз ключар.
Жените дават ключа свой
да влизам в техния покой.
На този и на онзи свят
ще се държа като излят.
Приличам малко на бохем,
но не съвсем, но не съвсем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
