Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И пиша ги от ритъм на сърце,
чрез нежната ми и ранена влюбеност.
А болката ми диша и от зов,
дори от вярата, че може би си моя.
Че стъпвам си в жаравата ти бос,
нали съм живнал феникс преди полет.
Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И нося се по синьото небе,
защото ти се случваш като чудо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
