27.04.2016 г., 1:28

Като чудо

528 0 4

Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И пиша ги от ритъм на сърце,
чрез нежната ми и ранена влюбеност.

 

А болката ми диша и от зов,
дори от вярата, че може би си моя.
Че стъпвам си в жаравата ти бос,
нали съм живнал феникс преди полет.

 

Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И нося се по синьото небе,
защото ти се случваш като чудо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...