18 dic 2008, 18:07

Като цвете в полето 

  Poesía
644 0 3

В нищото под небето

пламък гори,

не пожар в полето,

а огън в душата пламти...

И ето го, ето

човек сред житата стои.

Чака в златистата ръж -

протегнал ръка

един горящ мъж -

любимата за него жена...

А Тя крехко, разцъфнало цвете

сред полето едно

и с бодли, и красиво - и двете,

но с тънко стебло...

Мъжът откъсна това цвете,

за да го има - Защо?

То повехна в ръцете,

а бе само едно...

 

 

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Веси!
    За да не повяхват цветята се нуждаят от постоянни грижи,както и любовта.За съжаление,често го забравяме...
    Пожелавам весели и усмихнати празници и на теб
  • Дрън- дрън!Още една гениална поетеса се роди!
  • Страхотно!Браво!
Propuestas
: ??:??