18 dic 2008, 18:07

Като цвете в полето

  Poesía
977 0 3

В нищото под небето

пламък гори,

не пожар в полето,

а огън в душата пламти...

И ето го, ето

човек сред житата стои.

Чака в златистата ръж -

протегнал ръка

един горящ мъж -

любимата за него жена...

А Тя крехко, разцъфнало цвете

сред полето едно

и с бодли, и красиво - и двете,

но с тънко стебло...

Мъжът откъсна това цвете,

за да го има - Защо?

То повехна в ръцете,

а бе само едно...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Веси!
    За да не повяхват цветята се нуждаят от постоянни грижи,както и любовта.За съжаление,често го забравяме...
    Пожелавам весели и усмихнати празници и на теб
  • Дрън- дрън!Още една гениална поетеса се роди!
  • Страхотно!Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...