Dec 18, 2008, 6:07 PM

Като цвете в полето

  Poetry
971 0 3

В нищото под небето

пламък гори,

не пожар в полето,

а огън в душата пламти...

И ето го, ето

човек сред житата стои.

Чака в златистата ръж -

протегнал ръка

един горящ мъж -

любимата за него жена...

А Тя крехко, разцъфнало цвете

сред полето едно

и с бодли, и красиво - и двете,

но с тънко стебло...

Мъжът откъсна това цвете,

за да го има - Защо?

То повехна в ръцете,

а бе само едно...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Веси!
    За да не повяхват цветята се нуждаят от постоянни грижи,както и любовта.За съжаление,често го забравяме...
    Пожелавам весели и усмихнати празници и на теб
  • Дрън- дрън!Още една гениална поетеса се роди!
  • Страхотно!Браво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...