Dec 18, 2008, 6:07 PM

Като цвете в полето 

  Poetry
689 0 3

В нищото под небето

пламък гори,

не пожар в полето,

а огън в душата пламти...

И ето го, ето

човек сред житата стои.

Чака в златистата ръж -

протегнал ръка

един горящ мъж -

любимата за него жена...

А Тя крехко, разцъфнало цвете

сред полето едно

и с бодли, и красиво - и двете,

но с тънко стебло...

Мъжът откъсна това цвете,

за да го има - Защо?

То повехна в ръцете,

а бе само едно...

 

 

© Деница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Веси!
    За да не повяхват цветята се нуждаят от постоянни грижи,както и любовта.За съжаление,често го забравяме...
    Пожелавам весели и усмихнати празници и на теб
  • Дрън- дрън!Още една гениална поетеса се роди!
  • Страхотно!Браво!
Random works
: ??:??