18.12.2008 г., 18:07 ч.

Като цвете в полето 

  Поезия
690 0 3

В нищото под небето

пламък гори,

не пожар в полето,

а огън в душата пламти...

И ето го, ето

човек сред житата стои.

Чака в златистата ръж -

протегнал ръка

един горящ мъж -

любимата за него жена...

А Тя крехко, разцъфнало цвете

сред полето едно

и с бодли, и красиво - и двете,

но с тънко стебло...

Мъжът откъсна това цвете,

за да го има - Защо?

То повехна в ръцете,

а бе само едно...

 

 

© Деница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Веси!
    За да не повяхват цветята се нуждаят от постоянни грижи,както и любовта.За съжаление,често го забравяме...
    Пожелавам весели и усмихнати празници и на теб
  • Дрън- дрън!Още една гениална поетеса се роди!
  • Страхотно!Браво!
Предложения
: ??:??