Като цвете в полето
В нищото под небето
пламък гори,
не пожар в полето,
а огън в душата пламти...
И ето го, ето
човек сред житата стои.
Чака в златистата ръж -
протегнал ръка
един горящ мъж -
любимата за него жена...
А Тя крехко, разцъфнало цвете
сред полето едно
и с бодли, и красиво - и двете,
но с тънко стебло...
Мъжът откъсна това цвете,
за да го има - Защо?
То повехна в ръцете,
а бе само едно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
