Като в детска игра,
като цвете в сърцето
и почти на шега,
щом покълне в детето
зрънце, с обич белязано,
няма как да се скрие,
щом докосне го тази
необятна магия.
/Припев/:
Да се уча да свиря,
да се уча да пея,
колко тайни разкриват ми
нотните листи!
Щом със музика аз
във сърцето живея,
по-красиви са дните ми,
светли и чисти.
Ще забави ли стъпка
или бързо ще хукне -
този път е така
необятен и нов,
че дори и през тръни,
че дори и през бури,
всяка крачка по него
се прави с любов.
И израстват криле
и достигат небето.
Всеки звук е море,
всяка нота е чувство.
И се ражда творец
от детето, което
е открило голямото
светло изкуство.
/Припев/
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados