9 abr 2007, 23:35

Като деца

  Poesía
592 0 1
Като коте палаво ме цапваш
и ответен удар чакаш.
Искаш детски да си поиграем,
както само ний си знаем.
Вече сме големи,
но детското зове ни.
Усмихнати, щастливи -
от него сме се вдъхновили.
Диво се закачаме,
в хватки се разтягаме,
а кой ще победи -
тоз, който болката търпи.
Пляс шамар, ритник,
после следва вик -
ако паднеш на земята,
готви се за отплата.
По детски си играем и
в битката дерзаем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...