Apr 9, 2007, 11:35 PM

Като деца

  Poetry
590 0 1
Като коте палаво ме цапваш
и ответен удар чакаш.
Искаш детски да си поиграем,
както само ний си знаем.
Вече сме големи,
но детското зове ни.
Усмихнати, щастливи -
от него сме се вдъхновили.
Диво се закачаме,
в хватки се разтягаме,
а кой ще победи -
тоз, който болката търпи.
Пляс шамар, ритник,
после следва вик -
ако паднеш на земята,
готви се за отплата.
По детски си играем и
в битката дерзаем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...