Като деца -

 вечно бягаме в дъжд и роса.

 Виелици бурни пресичат ни път

 и търсим в сърцата си „нашия” кът.

 Бури жестоки ни пречат навред

 като в драма от страшен, ядосан поет.

 Не виждаме нищо и все пак вървим,

 обгръща ни болка и все пак търпим.

 Като деца -

 огрели небето стотици слънца.

 Знаем защо и се търсим с ръце,

 а съдбата ни бяга като малко перце.

 В очите ни треперят и болка, и страх,

 уплашени бягаме час подир час.

 Уж търсим се жадно с ръце и души,

 а времето бърза, лети и лети.

 Като деца-

 милостиви и искрени, нежни лица.

 Не сме нито малки, ни глупави - не! -

 а наивно си мислим - кой живота ни взе.

 Кой раздели ни сред бури и крах,

 мечтите превърна във въздух и прах.

 Като деца-

 не знаем, не разбираме що е  лъжа.

 Уж към себе си бягаме ние,

 а отговорът от нас жестоко се крие.

 Гатанки безкрайни, игра след игра

 и една прегръдка, обвита в тъма.

 И тъй - като деца,

 като север и юг

 пропиляваме време, играем напук.

 И вместо да топлим - ръка във ръка,

 ние бягаме вечно като малки деца.