5 сент. 2010 г., 17:44

Като деца

483 0 0

 Като деца -

 вечно бягаме в дъжд и роса.

 Виелици бурни пресичат ни път

 и търсим в сърцата си „нашия” кът.

 Бури жестоки ни пречат навред

 като в драма от страшен, ядосан поет.

 Не виждаме нищо и все пак вървим,

 обгръща ни болка и все пак търпим.

 

 Като деца -

 огрели небето стотици слънца.

 Знаем защо и се търсим с ръце,

 а съдбата ни бяга като малко перце.

 В очите ни треперят и болка, и страх,

 уплашени бягаме час подир час.

 Уж търсим се жадно с ръце и души,

 а времето бърза, лети и лети.


 Като деца-

 милостиви и искрени, нежни лица.

 Не сме нито малки, ни глупави - не! -

 а наивно си мислим - кой живота ни взе.

 Кой раздели ни сред бури и крах,

 мечтите превърна във въздух и прах.

 

 Като деца-

 не знаем, не разбираме що е  лъжа.

 Уж към себе си бягаме ние,

 а отговорът от нас жестоко се крие.

 Гатанки безкрайни, игра след игра

 и една прегръдка, обвита в тъма.

 

 И тъй - като деца,

 като север и юг

 пропиляваме време, играем напук.

 И вместо да топлим - ръка във ръка,

 ние бягаме вечно като малки деца.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...