Като деца -
вечно бягаме в дъжд и роса.
Виелици бурни пресичат ни път
и търсим в сърцата си „нашия” кът.
Бури жестоки ни пречат навред
като в драма от страшен, ядосан поет.
Не виждаме нищо и все пак вървим,
обгръща ни болка и все пак търпим.
Като деца -
огрели небето стотици слънца.
Знаем защо и се търсим с ръце,
а съдбата ни бяга като малко перце. ...