С дъх на късни праскови нахълтва есента,

в единствен миг при повей мек и хладен.

Подобно детски вик понесен с песента,

завърнал се в копнеж открито жаден.

Копнежът съзерцава с детските очи,

наивно вярва с простичко доверие.

Там злото бързо ще си замълчи,

преди да се превърне във високомерие.

В детето лесно се стопява гордостта,

обича с истина, свободно, чисто.

Когато се смалявам побеждавам пошлостта,

където е Христос е толкова лъчисто