15 oct 2007, 18:13

Като дъжда

  Poesía
1.3K 0 11
Тъй както плисналият топъл летен дъжд
целува жадната земя със влажни устни,
така един прекрасен малък мъж
нахлу в живота ми, без някой да го пусне.

Донесе ми един различен свят,
за сивия ми ден красиво чудо
и неусетно този малък непознат
ме завладя безпаметно и лудо.

Но както и дъждът ще отшуми,
така и този мъж ще отпътува,
ще бъде мой, ден-два ще повали
и ще остана аз да го жадувам.

А жадната земя ще ме прегърне,
ще стана нейна истинска сестра,
ще чакаме така да се завърне
един прекрасен мъж с дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...