Като дъжда
целува жадната земя със влажни устни,
така един прекрасен малък мъж
нахлу в живота ми, без някой да го пусне.
Донесе ми един различен свят,
за сивия ми ден красиво чудо
и неусетно този малък непознат
ме завладя безпаметно и лудо.
Но както и дъждът ще отшуми,
така и този мъж ще отпътува,
ще бъде мой, ден-два ще повали
и ще остана аз да го жадувам.
А жадната земя ще ме прегърне,
ще стана нейна истинска сестра,
ще чакаме така да се завърне
един прекрасен мъж с дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени