Oct 15, 2007, 6:13 PM

Като дъжда

  Poetry
1.3K 0 11
Тъй както плисналият топъл летен дъжд
целува жадната земя със влажни устни,
така един прекрасен малък мъж
нахлу в живота ми, без някой да го пусне.

Донесе ми един различен свят,
за сивия ми ден красиво чудо
и неусетно този малък непознат
ме завладя безпаметно и лудо.

Но както и дъждът ще отшуми,
така и този мъж ще отпътува,
ще бъде мой, ден-два ще повали
и ще остана аз да го жадувам.

А жадната земя ще ме прегърне,
ще стана нейна истинска сестра,
ще чакаме така да се завърне
един прекрасен мъж с дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....