gretenceto (Грета Маркова)
12 93
4 nov 2008, 11:30

Като извинение 

  Poesía » De amor
1917 0 2
Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.

Да, аз и другите обичах,
и там заспивах,  в техните ръце.
Но истински не се усмихвах.
В съня си виждах твоето лице.

А как да побера във песен
следобедите слънчеви, безкрайни?
И листа струва ми се тесен -
не стига за очите ти сияйни.

Стигат ли ми думи да опиша
как наново всеки ден се влюбвах?
Колко грозни думи да измисля -
любовта ни бавничко погубвах?

Да, бях глупава, признавам! 
Исках целият ти свят да бъда.
Всеки трепет твой да притежавам.
Исках, исках...  Съжалявам!

Ти добре направи, че избяга.
Тиранин като мен не ти бе нужен!
След мене само щастие ти пожелавам...

© Грета Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??