Като извинение

4 нояб. 2008 г., 11:30

Поэзия » Любовная

1937 0 2

Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.

Да, аз и другите обичах,
и там заспивах, в техните ръце.
Но истински не се усмихвах.
В съня си виждах твоето лице.

А как да побера във песен
следобедите слънчеви, безкрайни?
И листа струва ми се тесен -
не стига за очите ти сияйни.

Стигат ли ми думи да опиша
как наново всеки ден се влюбвах?
Колко грозни думи да измисля -
любовта ни бавничко погубвах?

Да, бях глупава, признавам!
Исках целият ти свят да бъда.
Всеки трепет твой да притежавам.
Исках, исках... Съжалявам!

Ти добре направи, че избяга.
Тиранин като мен не ти бе нужен!
След мене само щастие ти пожелавам...

Като извинение

Свързани произведения

Комментарии

Предложения