4 нояб. 2008 г., 11:30

Като извинение

2.2K 0 2
Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.

Да, аз и другите обичах,
и там заспивах,  в техните ръце.
Но истински не се усмихвах.
В съня си виждах твоето лице.

А как да побера във песен
следобедите слънчеви, безкрайни?
И листа струва ми се тесен -
не стига за очите ти сияйни.

Стигат ли ми думи да опиша
как наново всеки ден се влюбвах?
Колко грозни думи да измисля -
любовта ни бавничко погубвах?

Да, бях глупава, признавам! 
Исках целият ти свят да бъда.
Всеки трепет твой да притежавам.
Исках, исках...  Съжалявам!

Ти добре направи, че избяга.
Тиранин като мен не ти бе нужен!
След мене само щастие ти пожелавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...