4 нояб. 2008 г., 11:30
Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.
Да, аз и другите обичах,
и там заспивах, в техните ръце.
Но истински не се усмихвах.
В съня си виждах твоето лице.
А как да побера във песен
следобедите слънчеви, безкрайни?
И листа струва ми се тесен -
не стига за очите ти сияйни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация