gretenceto (Грета Маркова)
12 93
Nov 4, 2008, 11:30 AM

Като извинение 

  Poetry » Love
1934 0 2
Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.

Да, аз и другите обичах,
и там заспивах,  в техните ръце.
Но истински не се усмихвах.
В съня си виждах твоето лице.

А как да побера във песен
следобедите слънчеви, безкрайни?
И листа струва ми се тесен -
не стига за очите ти сияйни.

Стигат ли ми думи да опиша
как наново всеки ден се влюбвах?
Колко грозни думи да измисля -
любовта ни бавничко погубвах?

Да, бях глупава, признавам! 
Исках целият ти свят да бъда.
Всеки трепет твой да притежавам.
Исках, исках...  Съжалявам!

Ти добре направи, че избяга.
Тиранин като мен не ти бе нужен!
След мене само щастие ти пожелавам...

© Грета Маркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??