Като светулчица в мрака
давах на всеки светлина.

Но днес светлина няма в душата
и няма в нея топлина.

Като изгубен пътник в пустиня,
търсещ някъде вода.
Но вижда само миражи
и не чува глас, а само тишина.

Като човек, търсещ живот,
последно искра
или поне малко любов,
но няма спасител за това.

Като дете, изгубило посока,
и с плач търси майчина ръка
и вижда духом майка си,
но реално не съществува тя.

Като просяк с цигулка в ръка,
свири на влюбените хора,
за да има с какво да нахрани своите деца,
а после пак да посвири без умора.

Като жена с последна надежда за живот,
под очите ù синки, закриват красотата
и само от тази любов
може би ще оправят нещата.

Като гълъбица с ранени крила,
правеща в земята кървави следи,

бореща се със смъртта,
пърхайки с крилете си.

И аз, като всичко останало,
ще намеря ли в сърцето ти любов,
или ще съм самотница
в този ЖИВОТ?