1.05.2010 г., 19:07

Като живота

1.1K 0 0

Като светулчица в мрака
давах на всеки светлина.

Но днес светлина няма в душата
и няма в нея топлина.


Като изгубен пътник в пустиня,
търсещ някъде вода.
Но вижда само миражи
и не чува глас, а само тишина.


Като човек, търсещ живот,
последно искра
или поне малко любов,
но няма спасител за това.


Като дете, изгубило посока,
и с плач търси майчина ръка
и вижда духом майка си,
но реално не съществува тя.


Като просяк с цигулка в ръка,
свири на влюбените хора,
за да има с какво да нахрани своите деца,
а после пак да посвири без умора.


Като жена с последна надежда за живот,
под очите ù синки, закриват красотата
и само от тази любов
може би ще оправят нещата.


Като гълъбица с ранени крила,
правеща в земята кървави следи,

бореща се със смъртта,
пърхайки с крилете си.


И аз, като всичко останало,
ще намеря ли в сърцето ти любов,
или ще съм самотница
в този ЖИВОТ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГЮЛА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...