Като камък в реката

Поглеждаш плахо ти към мене

и в очите ти чете се любовта,

но боиш се от живота ти да вземеш

предлаганите радости, и нежност, и тъга...

Ти посягаш в устрем сляп към мене,

но отдръпваш бързо своята ръка.

Порива на кръвта караш го да дреме -

заприличал е на застоялата вода.

 Като камък, спрял се в средата на реката,

стоиш, пропускащ цели светове,

а край теб клокочи, пени се водата,

сетила страстта на толкоз брегове.

Не пропускай красотата на живота!

С шепи вземай и не връщай нищичко назад!

Помни: водата знае своята посока

и е свободна в своя бяг.