Като камък в реката
Като камък в реката
Поглеждаш плахо ти към мене
и в очите ти чете се любовта,
но боиш се от живота ти да вземеш
предлаганите радости, и нежност, и тъга...
Ти посягаш в устрем сляп към мене,
но отдръпваш бързо своята ръка.
Порива на кръвта караш го да дреме -
заприличал е на застоялата вода.
Като камък, спрял се в средата на реката,
стоиш, пропускащ цели светове,
а край теб клокочи, пени се водата,
сетила страстта на толкоз брегове.
Не пропускай красотата на живота!
С шепи вземай и не връщай нищичко назад!
Помни: водата знае своята посока
и е свободна в своя бяг.
© Яна Танева All rights reserved.
