20 mar 2013, 8:01  

Като книга

737 0 0

Аз съм като книга - седя пред теб, широко разтворила страници,

но ти дори не искаш и да разбереш историята ми.

Вперил поглед в другите лъскави книги, които са затворени и недостижими.

Ти пак искаш недостъпното.

 

Опитай с мен, аз съм тук - седя пред теб широко разтворила страници.

И чакам да разбереш, че аз съм подходящата,

подходящата книга, която би заобичал от първата страница.

 

Другите може да изглеждат добре, но нямат история като моята.

История, която може да те накара да ме заобичаш още от първия път.

 

Аз единствено искам да ме прочетеш.

Да разгърнеш моите дебели корици и да разбереш какви чувства се крият под тях.

Прочети ме!

Нека външният вид не те заблуждава, разгърни ме! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...