Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб,
очите ми как зеленеят...
Когато изгарям след теб
ненужните спомени стари,
да помниш, изхвърлих ключа,
в джоба ми - само цигари...
Когато светулки в нощта
чертаят със злато мрака,
погледни зад близкия ъгъл -
виждаш ли някой да чака?
Превръщам се в улична котка
рижава, със зелени очи,
с остри нокти ще драскам,
неверен мъж ако доближи...
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados