21 апр. 2009 г., 19:41

Като котка

557 0 0

 Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб,
очите ми как зеленеят...

Когато изгарям след теб
ненужните спомени стари,
да помниш, изхвърлих ключа,
в джоба ми -  само цигари...

Когато светулки в нощта
чертаят със злато мрака,
погледни зад близкия ъгъл -
виждаш ли някой да чака?

Превръщам се в улична котка
рижава, със зелени очи,
с остри нокти ще драскам,
неверен мъж ако доближи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...