21 апр. 2009 г., 19:41

Като котка 

  Поэзия » Другая
386 0 0

 Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб,
очите ми как зеленеят...

Когато изгарям след теб
ненужните спомени стари,
да помниш, изхвърлих ключа,
в джоба ми -  само цигари...

Когато светулки в нощта
чертаят със злато мрака,
погледни зад близкия ъгъл -
виждаш ли някой да чака?

Превръщам се в улична котка
рижава, със зелени очи,
с остри нокти ще драскам,
неверен мъж ако доближи...

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??